НОВИНИ
06
Ное

Реформата във висшето образование - сега или никога

Оценете
(0 гласа)

Повече от 25 години преживяваме някакъв странен преход. Имаме проблеми във всяка област. Всеки, дошъл на власт, прави “стратегия”, сменилият го я отменя, започва наново и няма край, и няма край... От няколко години така е и в сферата на висшето образование. Това е и основната причина всички парламентарно представени партии да приемат единодушно стратегията за развитие на висшето образование. Остава парламентът да я реализира със съответните поправки и нови текстове в Закона за висшето образование (ЗВО).


При 5 правителства (от които две служебни), при 6 различни министри на образованието и постоянен състав на Съвета на ректорите се показва последователност на идеите и действията в решението на основния проблем във висшето образование - повишаване на качеството. Първоначално бе създадена рейтингова система за оценка на отделните направления в университетите. Подложена на много критики, доста от които основателни, тя се усъвършенства с всяка изминала година и вече дава сравнително точна представа за качеството на обучение на едно и също направление в отделните университети. Не е случайно, че има голяма степен на съвпадение между институционалната и програмната акредитация на университетите от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и данните от рейтинговата система. Никое от петте правителства не се е опитвало да отменя рейтинговата система, а е допринасяло за нейното усъвършенстване. Това се нарича последователност.

Рейтинговата система сама по себе си не може да промени системата, но ако се вземе като база за диференцирано заплащане според качеството - това вече е революционно. Скъсва се с компрометирания модел на финансиране “на калпак” - разкриване на всякакви специалности с цел привличане на повече студенти, всеки от които води след себе си държавно финансиране, или накратко “парите следват студента”. Първоначално се заговори плахо, после се въведоха материални бонуси за “отличниците” в отделните направления, тези бонуси нарастват бавно и мъчително, но така или иначе се върви в правилната посока. В новата стратегия ясно се заявява, че парите, които се разпределят за качество, трябва да нараснат от невзрачните 4% от тези за висше образование на 60% през 2020 г. Това ще доведе до закриване на губещи направления в дадени университети и те ще трябва да се преориентират към развитие на специалности, в които са най-силни. По такъв начин държавата с финансови лостове ще може да регулира качеството на образование в университетите и тяхното преструктуриране. И тук политиците от различни партии показаха съгласие и последователност.

Която и държава да съм посетил, винаги съм питал за класация на университетите и винаги са ми отговаряли, че такава има. В този смисъл разделянето на университетите на изследователски, учебно-изследователски и учебни, както е заложено в стратегията, е напълно правилно. Кой ще определи критериите - МОН или НАОА, е второстепенен въпрос, важното е те да са обективни. Основен критерий в света за качеството на даден университет е научната продукция. Тя от своя страна се измерва с общоприети неоспорими показатели като цитати, импакт фактор (коефициент за влиятелност - б.р.), патенти. Държавата трябва да обърне по специално внимание на водещите - изследователските университети, както това е в Германия, Франция и още много страни по света. Само по този начин ще може да имаме университет в първите 500 в света. Парите за наука трябва да отиват при тези, които могат да я правят, а не на калпак. А наука прави този, който публикува в списания с импакт фактор. Преподавателят, който публикува в такива списания, е по-добър от този, който само преподава. Университетът с по-голяма качествена научна продукция е по-добър от този с ниска. Много е просто и това трябва да се отчете и да доведе до преференциално финансиране.

Многократно се отбелязва големият брой университети в малка България. Сигурен съм, че е възможно окрупняването им. Това в никакъв случай не трябва да става с декрети. Отново финансовите лостове могат да бъдат ефективни. Държавата ясно трябва да каже, че ще финансира сливането на университети, заявили такова желание. А такива ще има, ако бъдат оставени сами да решат начина, по който това ще стане. Никакво администратиране “отгоре” - това ще бъде контрапродуктивно и безрезултатно. В рамките на университетската автономия тази идея може да се реализира, след като академичните ръководства ясно видят предимствата, които тя ще донесе.
В предложенията на МОН се решава и въпросът с прословутото платено обучение. С него ще престанат непрекъснатите удължения с по 1 година на нещо, доказало безспорната си ефективност.

Има някои важни неща, които липсват в законодателната инициатива на МОН. Във всички развити страни, особено в САЩ и Израел, университетите имат право на стопанска инициатива. Нещо повече - това се стимулира. Няма нищо по-естествено при такава концентрация на сиво вещество в университетите да им се даде възможност да повишават доходите си, заплатите на служителите и да облекчават държавата. Само с един пример. След големия шум по света, свързан с “гените” на Анджелина Джоли, прочетох в пресата, че тяхното изследване се правило само на няколко места в Европа. В Центъра по молекулна медицина на Медицинския университет (МУ) в София ние сме изследвали неколкостотин жени с проектно финансиране. Ако имаме право на стопанска инициатива, това можем да го правим рутинно - и ще е значително по-евтино от проби в чужбина. От което ще спечелят пациенти, служители, университетът, държавата. Проблемът за стопанската дейност на университетите е заложен в коалиционното споразумение между ГЕРБ и АБВ, но няма готов законопроект. А времето тече и пазарните ниши се заемат.

Много проблеми във висшето образование могат да се решат чрез публично-частно партньорство. И досега няма действащ закон. Години се говори за това и няма кой да представи качествен законопроект. По този въпрос станахме пълни песимисти.

Отдавна Съветът на ректорите предлага готови текстове в ЗВО, които да ни позволят изнасяне на филиали и факултети в чужбина. МУ-София иска да открие факултет не къде да е, а в Германия. Пречките са изцяло в нашето закостеняло законодателство.

Накрая ще кажа няколко думи за университетската автономия. Въпреки наложените й административни рамки тя е най-голямото постижение в областта на висшето образование през последните 25 години. Ръководните органи на университетите се избират мажоритарно и тайно от делегатите на общите събрания, които от своя страна също се избират мажоритарно и тайно. Съставът на общите събрания е 70% от хабилитирани преподаватели, следователно от хора, които по време на научната си кариера многократно са били оценявани мажоритарно и тайно. Ректорът управлява с академичен съвет, не назначен, а избран тайно и мажоритарно. Деканите също (факултетни съвети). Никъде в България няма по-сложен, обективен и справедлив избор.

Освен това за разлика от министър-председатели, председатели на НС, депутати, министри, шефове на партии, профсъюзни лидери, президенти на олимпийски комитети, футболни президенти, директори на болници и много други за ръководните кадри в университетите има възрастови и мандатни ограничения. Ръководните кадри в университетите могат да бъдат сменени по всяко време от органите, които са ги избрали. Има неизкарали един мандат ректори, декани, ръководители на катедри. В СУ и УНСС за последните 16 години има общо 4-ма ректори - но бивши и настоящи министър-председатели, председатели на НС, министри, депутати - за няколко правителства. Въпреки това от време на време се поражда идея за ликвидиране на университетската автономия чрез назначаване на президенти, канцлери, финансисти, бордове, които да направят от мажоритарно избрания ректор обикновен подписвач на дипломи. Съветът на ректорите винаги много остро е реагирал на такива предложения и винаги сме следели под лупа всякакви двусмислени текстове в това отношение.

В заключение ще кажа, че сме изправени пред уникална ситуация - първата реформирана област в България да бъде висшето образование. Този шанс не трябва да се изпуска! Сега или никога!

* Акад. проф. Ваньо Митев е ректор на Медицинския университет в София и председател на Съвета на ректорите в България. Доктор хонорис кауза на 5 университета в Европа и почетен гражданин на 4 наши града.

Прочетена 1500 пъти